Индия

  В 1670 г. мюсюлманският поклонник Баба Будан тайно изнесъл от Мека само 7 кафейни зърна, скрити в пояса му.
Тези зърна той посадил в родното си място – Южна Индия. В чест на своя сънародник благодарните индуси
нарекли родния му град Баба Будан, в чиито покрайнини и днес хората отглеждат кафе. А първите големи кафеени
плантации в Индия са създадени от англичаните през 1840 г. в южните области на страната – около планината
Майсур. След получаване на независимост през 1949 г. в Индия се създава самостоятелен отрасъл по отглеждане
и производство на кафе. Днес Индия е един от най-големите производители и износители на кафе в света.

Бразилия

  В XVIII век между френска и холандска Гвиана се случил пограничен конфликт. Роля на посредник за урегулира-
нето му приела Бразилия. За глава на делегацията бил назначен Франческо де Мело Палета. До приключване на
мисията си той се сприятелил с местния губернатор и го помолил за фиданка кафе, но понеже износът бил строго
забранен, той, уви, му отказал. Палета успял да помири страните и преди да си тръгне организирал банкет в чест
на подписването на примирието. На този банкет били поканени видни гости, естествено и губернаторът с жена си.

  А тя очевидно харесала умиротворителя, защото при изпращането му на следния ден му подарила букет цветя,
сред които имало и резници от кафеено дърво... След известно време благодарение именно на тях Бразилия се
превърнала в кафеена империя, чиито огромни плантации са „родени“ от букета на една жена.

Русия

  Първият кафеман в Русия бил царят Алексей Романов, комуто придворният лекар Самюел Колинс в 1665 г.
започнал да предписва „варено кафе“ като „изрядно лекарство против надменност, настинка и главоболие“.

Синът му Петър I пък се „заразил“ от кафемания при посещението си у Николас Витсон – предприемач и търговец
на кафе в Холандия. С присъщото си усърдие Петър I започнал да внедрява чудодейната напитка сред своите
поданици. Царят повелил щедро да черпят с напитка от задморската билка на всички големи събирания и балове
в двореца, дори и просителите в канцеларията и посетителите на царския музей. След Петър I покровителка на
кафето станала императрица Анна Йоанновна Романова, по чието нареждане през 1740 г. като едно от
увеселителните заведения се открива „Дом на кафето“. Малко по-късно нов тласък в разпространението на кафето
в Русия дали руските офицери, пребивавали във Франция през войната от 1812 г. Там те придобили навика да пият
кафе и при завръщането си го въвели като елемент при посрещане на важни гости. Открити били и първите кафе-
сладкарници, но по правило в тях влизала само светска отбрана публика.

Не след дълго обаче в Москва и Петербург се появили и първите „литературни кафенета“, където започнала да се
събира интелигенцията. Кафеманията дотолкова се разраснала, че в края на 19 в. дори женската прислуга,
постъпвайки на работа, се уговаряла за полагаща се „кафе-почивка“.

Италия

  В Италия кафето се появява в средата на 17 век. Венецианските търговци, узнавайки за чудотворното му въздей-
ствие върху организма, незабавно реагират и през 1645 г. на площад „Сан Марко“ във Венеция се открива първото
кафене – „Кафе Флориан“. И до днес то е едно от най-известните и скъпи кафенета не само във Венеция, а и в
целия свят. Италианците така се влюбват в кафето, че много скоро то става елемент от ежедневието им.

  Нещо повече – то става и тема на редица театрални представления като например известната пиеса на Карло
Голдони „Магазинче за кафе“. Феновете на кафето издавали и списание – „Il Caffe“, което просъществувало само
от 1764 до 1767 г., но дискутирало темите, които се обсъждали в кафенето: политика, право, наука и литература,
карнавала. А според легендата монасите-капуцини от един от манастирите, разположени северно от Рим,
изобретили капучиното – може би най-известното днес италианско кафе. Като всички аскети, и те били лишени от
земните радости. Е, измислили своя мъничка такава – да пият кафето само с мляко, което преди това разбивали
над гореща пара до получаване на обилна, пухкава пяна. Но за да бъде млечната пяна по-устойчива, в процеса на
разбиването добавяли и по лъжичка гъста сметана. Така нелекият им път към Бога станал даже прекрасен.

  Славата на чудесната напитка бързо се разнесла из цяла Италия. И понеже светът все върви към усъвършенства-
не, самоукият механик Джузепе леко изменил технологията на приготвяне, изобретявайки първата „машинка“ за
капучино. Тя се състояла от две отделения. В първото се нагрявала вода до пара, която по тръбичка попадала във
второто отделение, а там с бъркалка се разпенвало млякото. И до днес всички кафеварки за капучино работят на
този принцип. Появили се нови термини с италиански произход, отнасящи се до кафето: „баристас“ – тези, които
умеят да приготвят еспресо, капучино, кафе-латте (кафе с мляко), кафе-ристретто (много силно), кафе-макиато
(еспресо с мляко), кафе кон панна (кафе със сметана) ... И, мамма миа! – през 1948 г. италианският „баристо“ Ашил
Гаджия изобретил кафеварка-еспресо, което довело до революция в приготвянето на кафе-еспресо, т.е. „кафе под
налягане“.