Суровото кафе на зърна е една от най-важните за международната търговия селскостопански стоки.
Кафето има голямо стопанско значение в световен мащаб, като през 2004 година е най-важният
селскостопански износен продукт за 12 държави, а през 2005 година е 7-ят по стойност селскостопански
износен продукт в света.

  Смята се, че тонизиращият ефект на семената на кафееното дърво е открит
в Йемен и североизточните части на Етиопия, след което то започва да се отглежда в Арабския свят.
Най-старото достоверно сведение за пиене на кафе е от средата на 15 век и се отнася за суфийските
общности в Йемен. От мюсюлманските страни се разпространява към Италия, а след това към останалата
част от Европа и към Америка.

  В Африка и Йемен кафето се използва в някои религиозни церемонии, поради което Етиопската православна
църква не допуска употребата му за светски цели, забрана, останала в сила до края на 19 век.
Кафето е забранено и в Османската империя през 17 век, а по-късно в Европа то е свързвано с
политически заговори.

  Поради своето съдържание на кофеин кафето действа на хората като стимулант и се е превърнало в една
от най-популярните напитки в света. Медицински изследвания дават противоречиви резултати за въздействието
на кафето върху здравето, което може да зависи в голяма степен от начина на приготвяне.